интерактивна инсталация на тема време
„Леандър ..., който винаги мислеше не за следващия ден, а за по следващия, с учудване забеляза, че баща му изяждаше една лъжица боб, докато той, Леандър гребва и изяжда три.”
M.Павич,
„Вътрешната страна на вятъра”
FallControl е дипломната работа на Албена Баева към новата магистърска програма на НХА, Дигитални изкуства. Това е интерактивна инсталация, която пресъздава визуално срещата с миналия момент. Публиката е поканена да поскача на едно пружинено легло. Срещу леглото има прожекция. Когато един от зрителите се качи върху леглото и започне да скача, той вижда своята фигура до запис на фигурата на човекът, който е скачал преди него. Потребителят контролира записът на предишния човек чрез скока си. Когато настоящият зрител подскочи нависоко, скоростта на скока на този от миналото се забавя и обратното – когато скача ниско, другият забързва. Колкото по-високо скачат, толкова по-голяма е възможността за среща. Достигане на определена височина на скока води до размяна на техните положения в пространството на екрана – когато се срещнат, се разминават.
Според Айнщайн времето не тече по един и същи начин на две различни места във вселената. Според станфордкият учен Роналд Грубер субективното време е различно от обективното. Според св. Августин настоящ момент не съществува, а според сръбският писател Милорад Павич има хора които живеят бързо, и такива, които живеят бавно.
Чрез скок се достига нулева гравитация, която ни освобождава от законите на времето и ни дава възможност за интеракция със субективното време на другия. Обърнати назад към миналото се приближаваме до другия в настоящето. Тази игра на манипулации цели да сближи разнообразието от хора в публиката, поставя ги в еднаква среда, без те в действителност да са там едновременно.
Тази интерактивна инсталация отрича константата на традиционното измерване за време. Албена Баева наслагва множество времеви потоци и показва, че всеки един от тях е реален и възможен. По този начен на преден план изпъква социалният аспект на времето. Защото то както ни позволява да се срещнем с други същества, така и ни обрича да се борим с постоянни разминавания.
