Работа
Тя е художник. Седи в колата, притисната в ужасното задръстване, причинено от трафика на края на работния ден. А нейният работен ден все не свършва. Сега например трябва да обиколи половината град, за да събере парчетата, които ще направят цялото.
Хората си мислят, че художничките рисуват с бои и четки върху платна. Те са чаровни, носят цветни шалове, дълги поли и ръчно направени бижута. Художничките тичат през полето, събират вдъхновение от цветята и рисуват шарени петна по своите платна. Те не разбират от техника, компютри, програми и други сложни неща. Те са сензитивни, те са природата, те са вълнуващи.
Успя да се придвижи още два метра в дългата светеща колона от коли. Това е един странен начин за придвижване. Идеята е да се придвижваме по-бързо, а всъщност стоим на едно място.
Тя няма ръчно изработени бижута. Има пластмасови сандали от Женския пазар и панталони с много джобове, където крие цигарите си. Крие ги от себе си. Без да иска. После ги търси. Нещо като занимание. И не рисува с бои, а с кодове. Сега трябва да отиде да вземе едно старо пружинено легло и да го занесе в бившата шоколадова фабрика. Там ще навърже около него сензори, микроконтролери и камера и най-накрая ще види дали цялото работи. Дали е цяло изобщо. Дали чрез скока на леглото ще успее да срещне хората, дори да не е в настоящето, а някъде другаде. Тя има теория, която не може да обясни в едно изречение. И другите губят интерес, спират да слушат. Много сложно било. Но сега, когато сглоби всичко, ще им покаже, че не е сложно, даже е забавно. Само да проработи.
Вече е почти до светофара и на следващото зелено ще мине. Да не забрави да вземе за всеки случай поялника и още кабели. И бяла боя. Ха, ето, все пак и тя използва боя като художничките.
Албена Баева
