вторник, 14 декември 2010 г.

Изкуство от отпадъци


„Живеем във време на боклук” казва Ха Шулт, когато разполага хиляда човешки фигури направени от отпадъци на различни места по света. Работата напомня на глинената китайска армия намерена при гробницата на император Кин Ши Хуанг. Едната масовка от изкуствени хора възхвалява силата и военната мощ на една династия. Другата апелира към формиране на общественото екологично съзнание.

Изкуство от боклук е съвременна тенденция, чиито корени произлизат от началото на миналия век. Докато днес тя се свързва с екологично мислене, преди е била ексцентрична проява на художници от ранга на Пикасо, Салвадор Дали и Франсис Пикабиа. Боклукът като изходен материал е намерен обект.

цялата статия на : albena.posterous.com

четвъртък, 9 декември 2010 г.

из Писателски уъркшоп 01


Градска легенда за Перловската река

Имало една автомивка, която непрекъснато изливала на улицата мръсната си вода с всевъзможни препарати.
Когато Пенчо тръгнал да мие колата си, улицата била толкова мокра и сапунисана, че не могъл да стигне до автомивката. А имал запазен час. Натрупала се опашка, всички чакали да мине редът на Пенчо, докато не задръстили цялата улица. Станали инциденти. Никой не успял да отиде на работа и настъпил смут. Нямало как – трябвало да отменят часа на Пенчо и да го насрочат за след два дни.
В следващите два дни обаче улицата толкова се просмукала с вредните почистващи препарати, че започнала да се напуква и късчетата от нея образували малки островчета. Отново станало невъзможно за Пенчо да стигне до автомивката. Но дори и да стигнел, нямало да има голямо значение, защото в същия ден самата автомивката се откъснала като айсберг и отплавала в сапунената вода. Този път станали сериозни катастрофи, много коли пропаднали в дупките. Само колата на Пенчо се задържала между два къса.
Улицата съвсем се разпаднала и се превърнала на река. Понякога в мръсната вода се появявали сапунени балончета, които светели на слънцето като перли. Затова я нарекли Перловската река. А колата на Пенчо още стои между двата останали къса – хората отдавна са я отъпкали и я ползват като мост между двете части на София. Още се пазят двете врати на колата, разтворени като крила на орли, бдящи над моста.

Тосен Рамар и Нели Борисова, обработка от Ангелина Рангелова
снимка: Оги Ковачев

понеделник, 6 декември 2010 г.

Направи си сам изкуство

Направи си сам изкуство
от Албена Баева
Да правиш изкуство е изкуство. Защото изкуството има обратна страна и тя е финансова. Преоскъпени материали, надути бюджети и неподходящи инструменти рискуват да убият всяка идея в зародиш. Do it yourself (DIY) е решението, което може да превърне много от тези идеи в потенциално изкуство.
Принципът „направи си сам” ни връща към стари модели на лично участие и ползване на умения в поддържането на къща или апартамент, правенето на дрехи, поддържането на кола, компютри, уеб сайтове. В субкултурата на пънка „направи си сам” естетиката е свързана с пънкарската идеология на антиконсуматорство като отказ от нуждата да купуваш продукти или да използваш съществуващи системи и процеси. От 70те години насам нашумели пънк групи започват да записват своята музика, да продуцират албумите си и да правят концерти в мазета вместо на по-традиционни места. По този начин те избягват спонсорирането през корпорации и осигуряват свободата на изпълнението си.
Още на : albena.posterous.com

четвъртък, 2 декември 2010 г.

из Писателски уъркшоп 01


Очакване

Кофата гледа настървено към дясното странично огледалце на сивия Опел. В него се отразява червена опаковка от вафла „Мура”. Кофата гледа съсредоточено опаковката. Не мига. Толкова е нечестно, мисли си тя, на тази опаковка мястото й не е там. Кофата копнее уличната чистачка да дойде най-сетне, за да смете опаковката и да я изхвърли в черния й търбух. Там, при останалите боклуци, където е весело, където „Мура”-та ще има с кого да си говори.
Гледа продължително. Очите й се насълзяват от усилието да не мига. Опаковката изглежда нещастна. Самотна. По улицата минава камион. Микро-вихрушката, която се образува под гумите му подхваща опаковката, завърта я и я отнася. Накъде? Кофата вече не може да види.
Извърта очи, наляво, надясно. Много е трудно, нали няма врат, може само очите си да върти. Няма я. Отчаяние. В огледалцето се трупат само есенни листа. Нещо в дясно от кофата просветва. Ето, вижда я! С ъгълчетата на очите си. На една крачка до кофата. Вече толкова близо. Минава още една кола. Опаковката вече е до крака на кофата. Още малко и ще е вътре. Още малко.

Албена Баева

© снимкa: Дарик - Варна

сряда, 17 ноември 2010 г.

Книгата



От днес може да си закупите книгата - албум "Универсална среща" от книжарница
"Нисим", която се намира на на булевард "Васил Левски" № 59, както и утре на самото представяне, където ще има специална отстъпка за първите, които си купят албума.

вторник, 9 ноември 2010 г.

Прессъобщение за книга-албум Универсална среща





Спомняте ли си арт-акцията „Универсална среща” на художничката Албена Баева, по време на която жители и гости на София можеха да слушат съвременни градски приказки по телефона? Дойде ред и на книгата, в която са събрани тези приказки, заедно с фотографии, направени по време на събитието.

Не сте успели да чуете приказките или искате да ги чуете пак? Заповядайте на 18 ноември от 19 ч, когато в Арт клуба на ул. „Цар Иван Асен II” №6 ще бъде представена книгата-албум „Универсална среща”. В нея са събрани фотографиите на Жоро Аранжоро и Рене Беекман. Към тях са добавени приказките, написани специално за проекта от Ангелина Рангелова, Иванка Могилска, Андро Стубел, Албена и Гергана Баеви – на български и на английски език.

Книгата „Универсална среща” е неделима част от роботите, които разказват нейните приказки, ето защо на ваше разположение в Арт клуба ще бъдат стар фотьойл, малко шкафче и телефон. Трябва само да се настаните удобно във фотьойла и да вдигнете слушалката. Тези, които са изслушали всичко и искат още, ще изненадаме с нови истории, създадени по време на уъркшоп за съчиняване на приказки. Ще ви демонстрираме на място колко бързо може да се съчини една градска история.

Реакциите на хората, интересът и усмивките, които предизвика в тях проведената през септември акция, показаха, че днес все повече имаме нужда от приказки – вълшебни, градски, универсални, за всички възрасти. Благодарение на интерактивните роботи УМ2010, неизчeрпаемото вдъхновение на града и хората можем да ви поканим да създадем, изслушаме, прочетем и отнесем със себе си по една приказка.