Очакване
Кофата гледа настървено към дясното странично огледалце на сивия Опел. В него се отразява червена опаковка от вафла „Мура”. Кофата гледа съсредоточено опаковката. Не мига. Толкова е нечестно, мисли си тя, на тази опаковка мястото й не е там. Кофата копнее уличната чистачка да дойде най-сетне, за да смете опаковката и да я изхвърли в черния й търбух. Там, при останалите боклуци, където е весело, където „Мура”-та ще има с кого да си говори.
Гледа продължително. Очите й се насълзяват от усилието да не мига. Опаковката изглежда нещастна. Самотна. По улицата минава камион. Микро-вихрушката, която се образува под гумите му подхваща опаковката, завърта я и я отнася. Накъде? Кофата вече не може да види.
Извърта очи, наляво, надясно. Много е трудно, нали няма врат, може само очите си да върти. Няма я. Отчаяние. В огледалцето се трупат само есенни листа. Нещо в дясно от кофата просветва. Ето, вижда я! С ъгълчетата на очите си. На една крачка до кофата. Вече толкова близо. Минава още една кола. Опаковката вече е до крака на кофата. Още малко и ще е вътре. Още малко.
Албена Баева
© снимкa: Дарик - Варна
