Философско отклонение

Колкото повече работя с Puredata, толкова повече виждам не програма, а житейска философия. Това е философия на справяне с проблеми и решения. В ежедневието често сме изправени пред необходимостта да вземем правилното решение. Обикновено разполагаме с няколко полу-готови стандартни варианта, от които да изберем. Тогава се колебаем, коя опция е най-подходящата. Започваме да се лутаме и да губим ориентация.

При Pd започваш с осъзнаването на твоята цел. Тъй като няма готови инструменти, които можеш да използваш, ти си принуден да изградиш решението стъпка по стъпка като започнеш с проблема и продължиш с целенасочена стратегия. Понякога отговорът на проблема идва след няколко месец и се оказва, че е бил пред теб през цялото време – просто е трябвало да го дочакаш. Друг път взимаш решенията бързо, за да преминеш етапа, дори и да не са най-правилните. И в двата случая обаче ти си ръководен от твоя конкретен проблем и имаш свободата да изработиш най-подходящото решение.

Когато стартираш програмата пред теб се отваря празен бял прозорец...

Повече по темата тук

Albena Baeva.mp4

Това са моите 5 минути слава на вечерта за презентации Ignite Sofia, която е част от глобалната Игнайт седмица. В над 50 града по света повече от 10.000 предприемачи, програмисти, инженери, "Направи си сам" маниаци, креативни професионалисти и ентусиасти, търсещи познание, се събират за една вечер, за да споделят своите идеи, знания и презентации.

Първото Игнайт шоу в София мина при голям интерес и пред препълнена зала. Това е вечер, в която хора с идеи правят 5 минутни презентации.Форматът е особен. Всеки презентатор има по 5 минути и 20 слайда, които се сменят автоматично на всеки 15 секунди. Така че няма време за празни приказки и общи изречения. Също така, трябва да е забавно.

Но-най важното е да има идея. Тази идея може да всичко което обичаш и искаш да споделиш с добронамерена публика.
Крайната цел е да се запознаеш с нови хора, които имат подобни интереси и мании като твоите. Това ще ти помогне да не се чустваш толкова самотен, ако мисленето ти е нетрадиционо. Да имаш странни идеи е нещо хубаво и Игнайт е мястото, където хората не се срамуват от различното си мислене.

Чудаци от цял свят, обединете се!

Ето и видеата от другите презентатори.

из Писателски уъркшоп 01

Работа

Тя е художник. Седи в колата, притисната в ужасното задръстване, причинено от трафика на края на работния ден. А нейният работен ден все не свършва. Сега например трябва да обиколи половината град, за да събере парчетата, които ще направят цялото.
Хората си мислят, че художничките рисуват с бои и четки върху платна. Те са чаровни, носят цветни шалове, дълги поли и ръчно направени бижута. Художничките тичат през полето, събират вдъхновение от цветята и рисуват шарени петна по своите платна. Те не разбират от техника, компютри, програми и други сложни неща. Те са сензитивни, те са природата, те са вълнуващи.
Успя да се придвижи още два метра в дългата светеща колона от коли. Това е един странен начин за придвижване. Идеята е да се придвижваме по-бързо, а всъщност стоим на едно място.
Тя няма ръчно изработени бижута. Има пластмасови сандали от Женския пазар и панталони с много джобове, където крие цигарите си. Крие ги от себе си. Без да иска. После ги търси. Нещо като занимание. И не рисува с бои, а с кодове. Сега трябва да отиде да вземе едно старо пружинено легло и да го занесе в бившата шоколадова фабрика. Там ще навърже около него сензори, микроконтролери и камера и най-накрая ще види дали цялото работи. Дали е цяло изобщо. Дали чрез скока на леглото ще успее да срещне хората, дори да не е в настоящето, а някъде другаде. Тя има теория, която не може да обясни в едно изречение. И другите губят интерес, спират да слушат. Много сложно било. Но сега, когато сглоби всичко, ще им покаже, че не е сложно, даже е забавно. Само да проработи.
Вече е почти до светофара и на следващото зелено ще мине. Да не забрави да вземе за всеки случай поялника и още кабели. И бяла боя. Ха, ето, все пак и тя използва боя като художничките.

Албена Баева

Изкуство от отпадъци

„Живеем във време на боклук” казва Ха Шулт, когато разполага хиляда човешки фигури направени от отпадъци на различни места по света. Работата напомня на глинената китайска армия намерена при гробницата на император Кин Ши Хуанг. Едната масовка от изкуствени хора възхвалява силата и военната мощ на една династия. Другата апелира към формиране на общественото екологично съзнание.

Изкуство от боклук е съвременна тенденция, чиито корени произлизат от началото на миналия век. Докато днес тя се свързва с екологично мислене, преди е била ексцентрична проява на художници от ранга на Пикасо, Салвадор Дали и Франсис Пикабиа. Боклукът като изходен материал е намерен обект.

цялата статия на : albena.posterous.com

из Писателски уъркшоп 01

Градска легенда за Перловската река

Имало една автомивка, която непрекъснато изливала на улицата мръсната си вода с всевъзможни препарати.
Когато Пенчо тръгнал да мие колата си, улицата била толкова мокра и сапунисана, че не могъл да стигне до автомивката. А имал запазен час. Натрупала се опашка, всички чакали да мине редът на Пенчо, докато не задръстили цялата улица. Станали инциденти. Никой не успял да отиде на работа и настъпил смут. Нямало как – трябвало да отменят часа на Пенчо и да го насрочат за след два дни.
В следващите два дни обаче улицата толкова се просмукала с вредните почистващи препарати, че започнала да се напуква и късчетата от нея образували малки островчета. Отново станало невъзможно за Пенчо да стигне до автомивката. Но дори и да стигнел, нямало да има голямо значение, защото в същия ден самата автомивката се откъснала като айсберг и отплавала в сапунената вода. Този път станали сериозни катастрофи, много коли пропаднали в дупките. Само колата на Пенчо се задържала между два къса.
Улицата съвсем се разпаднала и се превърнала на река. Понякога в мръсната вода се появявали сапунени балончета, които светели на слънцето като перли. Затова я нарекли Перловската река. А колата на Пенчо още стои между двата останали къса – хората отдавна са я отъпкали и я ползват като мост между двете части на София. Още се пазят двете врати на колата, разтворени като крила на орли, бдящи над моста.

Тосен Рамар и Нели Борисова, обработка от Ангелина Рангелова
снимка: Оги Ковачев

Направи си сам изкуство

Направи си сам изкуство
от Албена Баева
Да правиш изкуство е изкуство. Защото изкуството има обратна страна и тя е финансова. Преоскъпени материали, надути бюджети и неподходящи инструменти рискуват да убият всяка идея в зародиш. Do it yourself (DIY) е решението, което може да превърне много от тези идеи в потенциално изкуство.
Принципът „направи си сам” ни връща към стари модели на лично участие и ползване на умения в поддържането на къща или апартамент, правенето на дрехи, поддържането на кола, компютри, уеб сайтове. В субкултурата на пънка „направи си сам” естетиката е свързана с пънкарската идеология на антиконсуматорство като отказ от нуждата да купуваш продукти или да използваш съществуващи системи и процеси. От 70те години насам нашумели пънк групи започват да записват своята музика, да продуцират албумите си и да правят концерти в мазета вместо на по-традиционни места. По този начин те избягват спонсорирането през корпорации и осигуряват свободата на изпълнението си.
Още на : albena.posterous.com

из Писателски уъркшоп 01

Очакване

Кофата гледа настървено към дясното странично огледалце на сивия Опел. В него се отразява червена опаковка от вафла „Мура”. Кофата гледа съсредоточено опаковката. Не мига. Толкова е нечестно, мисли си тя, на тази опаковка мястото й не е там. Кофата копнее уличната чистачка да дойде най-сетне, за да смете опаковката и да я изхвърли в черния й търбух. Там, при останалите боклуци, където е весело, където „Мура”-та ще има с кого да си говори.
Гледа продължително. Очите й се насълзяват от усилието да не мига. Опаковката изглежда нещастна. Самотна. По улицата минава камион. Микро-вихрушката, която се образува под гумите му подхваща опаковката, завърта я и я отнася. Накъде? Кофата вече не може да види.
Извърта очи, наляво, надясно. Много е трудно, нали няма врат, може само очите си да върти. Няма я. Отчаяние. В огледалцето се трупат само есенни листа. Нещо в дясно от кофата просветва. Ето, вижда я! С ъгълчетата на очите си. На една крачка до кофата. Вече толкова близо. Минава още една кола. Опаковката вече е до крака на кофата. Още малко и ще е вътре. Още малко.

Албена Баева

© снимкa: Дарик - Варна