Градска легенда за Перловската река
Имало една автомивка, която непрекъснато изливала на улицата мръсната си вода с всевъзможни препарати.
Когато Пенчо тръгнал да мие колата си, улицата била толкова мокра и сапунисана, че не могъл да стигне до автомивката. А имал запазен час. Натрупала се опашка, всички чакали да мине редът на Пенчо, докато не задръстили цялата улица. Станали инциденти. Никой не успял да отиде на работа и настъпил смут. Нямало как – трябвало да отменят часа на Пенчо и да го насрочат за след два дни.
В следващите два дни обаче улицата толкова се просмукала с вредните почистващи препарати, че започнала да се напуква и късчетата от нея образували малки островчета. Отново станало невъзможно за Пенчо да стигне до автомивката. Но дори и да стигнел, нямало да има голямо значение, защото в същия ден самата автомивката се откъснала като айсберг и отплавала в сапунената вода. Този път станали сериозни катастрофи, много коли пропаднали в дупките. Само колата на Пенчо се задържала между два къса.
Улицата съвсем се разпаднала и се превърнала на река. Понякога в мръсната вода се появявали сапунени балончета, които светели на слънцето като перли. Затова я нарекли Перловската река. А колата на Пенчо още стои между двата останали къса – хората отдавна са я отъпкали и я ползват като мост между двете части на София. Още се пазят двете врати на колата, разтворени като крила на орли, бдящи над моста.
Тосен Рамар и Нели Борисова, обработка от Ангелина Рангелова
снимка: Оги Ковачев
Няма коментари:
Публикуване на коментар